Карл Кролов
Алея

Между платаните

са наредени мебели,

та минувачите

да могат да поседнат.

Достатъчен е един стол,

и пейзажът вече е уютен!

Отстрани на пътя

гипсовите бюстове разглеждат

разпадането на предобеда.

Алеята обаче

ще поживее още малко

с шапки и очи по двойки,

които дебнат зад завесите.

Пианистът скоро ще замлъкне.

Музиката му не може да понася

жегата на пладнето,

което като синя гола фигура

изниква на асфалта.

 

1955