Венцеслав Константинов
Кристине Буста

Кристине Буста (1915–1987) е австрийска поетеса и белетристка, родена във Виена в разгара на Първата световна война. Израства като извънбрачно дете и сменя много професии — работи като помощник-учителка, преводачка, хотелска служителка. Няколко семестъра следва английска и немска филология във Виенския университет, но прекъсва поради психическо заболяване. Накрая, когато в зряла възраст публикува първата си стихосбирка „Година след година“ (1950), става библиотекарка във Виена и започва да сътрудничи на културно-политическото списание „Ди Фурхе“.

След втората си поетическа книга „Дървото на дъжда“ (1951) Кристине Буста получава престижната австрийска литературна награда „Георг Тракл“ (1954) (заедно с Кристине Лавант), а след „Лампата и делфинът“ (1955), „Хамбарът на птиците“ (1958), „Другият агнец“ (1959) и „На път към стари огньове“ (1965) тя е отличена с „Голямата австрийска държавна награда за литература“ (1969). Следват стихосбирките „Солни градини“ (1975), „Ако рисуваш герб на любовта“ (1981), „Посред цялата преходност“ (1985). Посмъртно са издадени „Небето в кестеновото дърво“ (1989), „Дъхът на словото“ (1995) и „Едносричен е езикът на нощта“ (2000).

В творчеството си поетесата вплита библейски иносказания, образи от античността и мотиви от изобразителното изкуство, за да изрази с пестелив и емоционално оцветен език вътрешните напрежения и поривите на лирическото Аз. От стиховете на Кристине Буста, изградени с традиционни формални средства, струи християнска светска набожност, лишена от догматичност и отправена към реалния живот. „Основната ми тема — казва поетесата, — е превръщането на страха, ужаса и чувството за вина в радост, любов и избавление.“ За художествените достойнства на лириката си Кристине Буста е отличена също и с литературните награди „Дросте“ на град Меерсбург (1963), австрийската награда „Антон Вилдганс“ (1975) и наградата „Айхендорф“ на град Ванген (1982).