Алфред Андерш
Лудата майка

като гледам лаура съседката как крачи

в низината към спирката на автобуса повикали са я

в новара при майка й чийто разум

внезапно се е помрачил съзирам

 

над занемялата

съвсем дребни черни знаци

от птичи ята

от лястовичи нокти

в хартията от дим

лястовичи сигнали

врязани в хартията от дим разкъсана пред планината

свирукания от нокти

в хартията от дим

от лястовичи нокти

от птичи ята

съвсем дребни черни знаци

над занемялата

в сенчестата си клисура долу занемялата река

 

1977