Гюнтер Айх
Произходът на истината

Да премислим произхода на истината:

корените й, облепнали с пясък,

следите й по земята,

измеримото раздвижване на въздуха,

когато като птица пристига.

 

Прозрения чрез „Первитин“^[1],

събрани за отлитането с лястовиците.

Далеч, далеч, сред вечерта, над планината!

 

Други, каменоделски знаци по листата,

понятни само за съня

и едно с насмешките на бабите:

Затвори очи,

сега каквото виждаш,

то е твое.

 

1964