Ерих Аренд
Тоскански селяни

Дошли от фреските на Го̀цоли,

в наследство красота и гордост взели,

с чела на строги гении или

огрени от дъха на Ботичели,

 

те ведро разорават в маранята

по Апенините златистите нивя.

По скатовете вият се лозята.

Небето се разтваря в синева.

 

Кавал ечи. Колона извисява

сред сребърни маслини строен стан.

А Херкулес замахва с боздуган

и в кулата камбана проехтява.

 

Оре селякът в край на древни песни,

бразди с бика наетите земи.

В дворците Дантев глас все тъй гърми —

за свобода пламтят слова чудесни.

 

Оре селякът. Словото дочува.

Обгръща с поглед своята страна.

И там, на господарската стена,

той скоро сърп и чук ще нарисува.

 

1954