Петер Хухел
Среща

На Михаел Хамбургер

Забулена сова,

дъщеря на снега,

подвластна на нощния вятър,

 

все пак с ноктите

корени пускаш

в плесенясали келяви зидове,

 

клюнест лик

с кръгли очи,

сърцезастинала маска

от перата на белия пламък, недокоснат

от време и от пространство,

 

студено вее нощта

към старото селско стопанство,

в предния двор мъждив сбиротък,

шейни, товари, заснежени фенери,

 

в делвите смърт,

в каните яд,

Завѐтът пригвозден върху гредите.

 

Потайното под

лапите на канарите,

пролуката към нощта

смъртният страх,

като щипеща сол вложен в плътта.

 

Нека се спуснем

с езика на ангелите

към разбитите тухли на Вавилон.

 

1973