Петер Хухел
Нощес

Над облаците

тропат колелата на каруци,

бежанци откъм селата,

на път.

 

Здравеняци

прогонват с яка длан мъглата,

пренасят сънени жени

през брода.

 

Тръстиките,

почти неузнаваеми.

Мъж,

през рамото преметнал мрежа,

стои край водоема

и изкормя рибите.

 

Белези от рани,

рибешки хриле,

светлеят под луната.

 

Словото, посято за нощта,

покълва, пуска корени сред вятъра.

Безкрайна е

литанията на дъжда.

 

1972