Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

На Ханс Майер

Както крачех под студа небесен

И слизах бавно към реката,

Съзрях ровината в снега,

Където е лежал нощес

Ветрецът с равните си плещи.

Крехкият му глас, долитащ

От замръзналите клони горе,

Се блъскаше във образа лъжлив

На белезникавия въздух:

„Всичко тук заровено ме гледа,

Трябва ли да го измъкна от прахта

И на съдника да го покажа? Ще мълча!

Не искам повече да съм свидетел!“

Затихна слабият му шепот,

Нестоплен от искрица даже.

 

Нощта не ще узнай, душа,

Къде се втурваш ти. Понеже

Нищо друго няма тук, освен

Безмълвен ужас на безчетни същества.

Но ето го свидетелят. Това е светлината.

 

Стоях на моста сам

Под студа небесен.

Нима диша още, па макар и слабо,

През гръкляни от тръстика,

Скованата от ледове река?

 

1963

Край