Петер Хухел
Върху земния насип

Върху земния насип ръждясва камбаната.

Релси и талпи стърчат разпокъсани,

от снаряди разбити товарни вагони.

 

На шосето,

чакъл наместо възглавница,

лежи посред черен клонак жена,

убита от паднала раздробена топола.

 

Още жали устата й,

притисната о земята.

В разтворените очи

се сипят дъжд и сняг.

 

О, жалба на майките,

сълзи?те не ще изгасят

пламъците на битката.

 

Зад плета на мъглата,

със сняг върху гривите,

пасат мъртви коне,

сенките на нощта.

 

1963