Бертолт Брехт
Песен за животворната мощ на парите

1

Мръсно нещо, казват, е пара̀та.

Ала липсва ли, повява мраз.

По-уютна би била Земята

На парите чрез добрата власт.

Вчера в сълзи цялата залята —

Днес цъфти под свода син,

Ледовете слънцето стопява,

Радостни са всички до един.

Хоризонтът в миг порозовява —

Виж: над покрива дими комин!

        Да, животът става друг, по-лек.

        Бие с жар сърцето. Взорът се разкрива.

        Няма гладни. Дрехата е по-красива.

        И човекът става друг човек.

2

Ах, греши дълбоко, който смята,

Че парите са порок.

Не остава нищо от благата,

Щом пресъхне свежият поток!

Всеки граби, вика на възбог,

Негодуване навред гърми.

Някой сит е, другите гладуват,

Всички са бездушни и сами.

Майка, брат, баща — враждуват!

Виж: коминът вече не дими!

        Вятърът разнася само смрад.

        Ражда се омраза, завист дива.

        Всеки мисли, че за вожд го бива.

        И светът е вече леден свят.

3

Тъй е с всичко хубаво, велико —

То посърва бързо в този свят.

Щом си бос, а празен е стомахът, никой

За величие не чувства глад —

Искаш не да си добър, а по-богат

И унило гледаш свода син.

Ала щом пари добрите хора имат,

Те добро създават до един.

Злите не понасят този климат —

Виж: над покрива дими комин!

        Да, и вярваш пак в достойния човешки род и нрав.

        „Доблестен бъди, добър…“^[1] — това отива!

        Мирогледът вече става здрав.

        Бие с плам сърцето. Взорът се открива.

        Всеки вижда кой за вожд го бива.

        И отново правият е прав.

 

1934