Густав Хайнзе
Другият

С какво ли бих могъл да покруся аз теб, непокрусимата?

Погубих дни и нощи в размишления,

примамван с гласовете на надеждата,

че времето е мое притежание

и в неговата безизмерност възможното ще се роди.

 

Сега те виждам покрусена, теб, непокрусимата!

Как стана тъй, кажи?

Наистина, бе мое търпеливото, протяжно време,

но не и краткотраещият миг.

Той него Другият обхвана, когото тъй и не познах.