Нели Закс
Ние, майките…

Ние, майките,

в дома си спастряме

семена на копнежа от морската нощ,

пастирки сме ние

на разпиляно имане.

 

Ние, майките,

с планетите

мечтателно скитаме,

приемаме прилива

на отминалия, на идния ден,

с рожбите си

като с остров

сме сами.

 

Ние, майките,

на смъртта казваме:

разцъфвай в кръвта ни.

За любовта носим пясък,

а за звездите — сияещ всемир.

 

Ние, майките,

в люлките люшкаме

здрачните спомени

за деня на Твореца…

Ритъмът на диханието

е нашата любовна песен.

 

Ние, майките,

напяваме в сърцето на света

музиката на покоя.

 

1949