Нели Закс
Молитва за мъртвия жених

Да знаех само

на какво се е спрял твоят последен поглед.

Било ли е камък, изпил вече много последни

погледи, докато ослепени,

са падали върху слепеца?

 

Или е било пръст,

достатъчна, за да запълни обувка,

и вече почерняла

от толкова разлъки

от толкова насилствена смърт?

 

Или е било последният ти път,

донесъл ти сбогуване от всички пътища,

които си изминал?

 

Или пък локва, къс блестящ метал,

навярно катарамата на твоя враг,

или някой друг, нищожен прорицател

на Небето?

 

Или тази Земя, която

никого не пуска да си тръгне необичан,

пратила ти е по въздуха едничък знак на птица,

припомнящ на душата ти, че тръпне

в твоето изпепелено от страдание тяло.

 

1946