Йоханес Бехер
Бах

Блуждаят още звуците, застиват

И бдят, отдръпват се пред урагана,

Прозвънва тон — последната камбана:

И гръмват, сякаш планини се сриват,

Ликуват звуците, нахлуват с ек

И в теб, и в мен и властно ни пленяват

— Желаем само да сме отзвук лек, —

Но те към светъл връх ни извисяват,

Отдето всичко покрай нас за миг

Добива своя неподправен лик.

Редят ни звуците, мълвят: „Недей,

Това е дребно, онова — голямо!“

Велико време! Как отеква само…

В могъщата му фуга ти се влей!

 

1938