Франц Верфел
Любовна песен

Всичко, от нас произлязло, в други пространства отива.

Даря ли ти своята обич, така и света ще обикна!

Извисиш ли се заради мене, походката ти сияе,

Изличи ли се моята болка… духът ми криле ще разпери!

Ах, каквото съдба назовават, нека ме прати в небето!

Ако пък ме улучи стрелата… дано само ти си щастлива.

Зазвучиш ли край мен като флейта, денят ми за миг разцъфтява!

И ето че тук на земята ставаме богоподобни!

 

1910