Франц Верфел
Сторих добрина

Сърце, ликувай!

Сторих добрина.

И вече не съм сам.

Един човек е жив,

Един човек живее,

И щом за мен помисли,

Очите му се навлажняват.

Сърце, ликувай:

Един човек живее!

И вече не съм, не, вече не съм сам,

Понеже сторих добрина.

Ликувай, сърце мое!

 

Край на горестните дни.

 

Хиляда добрини сега ще сторя!

Вече чувствам

Как всичко ме обича,

Понеже аз обичам всичко!

Кипя, изпълнен от блаженство на познанието!

Ти, мое сетно и най-сладко,

Най-ясно, най-пречистено, най-просто чувство!

Доброжелателност!

Хиляда добрини сега ще сторя.

И най-прекрасната награда

За мен е отредена:

Благодарност!

 

Благодарност от света.

Безмълвните предмети

Се хвърлят в обятията ми.

Безмълвните предмети,

Които в миг на сбъдновение

Погалвах като предани животни.

 

Писалището ми проскърцва,

Разбирам, че ламти да ме прегърне.

Пианото се мъчи да изсвири любимата ми песен,

Тайнствено и непохватно

Отекват всички струни заедно.

Книгата, в която съм зачетен,

Разгръща страниците си сама.

 

Сторих добрина!

 

Някой ден ще тръгна сред зелената природа,

А дърветата и виещите се растения

Ще ме последват,

Тревите и цветята

Ще ме догонват,

Опипващите корени ще ме обгръщат,

Нежни клонки

Ще ме обвиват здраво,

Листа ще се посипват върху мене,

Тихо, като малък,

Плискащ водопад.

 

Безброй ръце към мене се протягат,

Безброй зелени длани,

И обграден отвсякъде,

Стоя пленен

От прелест и любов.

 

Сторих добрина,

Изпълнен съм от радост и доброжелателност

И вече не съм сам,

Не, вече не съм сам.

Ликувай, сърце мое!

 

1910