Курт Тухолски
Другият мъж

Ти срещаш го в някаква светска среда.

Той бъбри. Вежлив е. В подем.

Познава добре всяка тенис звезда.

Изглежда красив. Без корем.

        Танцува отлично. Не снемаш очи…

        Но там и мъжът ти стърчи.

 

Сравняваш ги тайно — това все пак може.

Мъжът ти е с нисичък ръст.

Как само стои като пън — о, боже!

Вратът му направо е тлъст!

        И мислиш си вече: „А всъщност… Освен…

        Да, онзи е тъкмо за мен!“

 

Ах, мила госпожо! Изслушай добре

стареца врял и кипял:

И с другия мъж, след година, след две,

ще бъдеш на същия хал!

        Тогаз ще му знаеш ръцете, устата;

        тогаз ще го гледаш по гащи в кревата;

        тогаз ще е сит той на твойте кавги;

        тогаз ще си чула ти всички шеги;

        тогаз ще го виждаш за радост и яд

        отгоре, отдолу, отпред и отзад…

 

Повярвай ми: в близостта идва момент,

когато спасява ни хепиенд.

На прием сме често чаровно-красиви…

но в делника пак сме еснафи свадливи.

За нас не съди по добрия ни миг.

 

А щом си открила все пак хубостник,

който безкрайно не ти се въси:

        то остани при мъжа си!

 

1930