Курт Тухолски
Край!

Някой ден двама трябва да се разделят;

някой ден те вече не могат да се разберат —

някой ден се разклонява всеки път — и всеки

        тръгва сам — вината у кого е?

 

Вина тук няма. Ход на времето е това.

Такива пътища се пресичат в безкрайността.

Всеки разнася със себе си другия —

        винаги нещо остава.

 

Някога един към друг вълна ви е плъзнала,

нажежили сте се, слели сте се, после сплавта е замръзнала —

били сте рожба на себе си. Сега всяка половина отпада —

        нов човек се е появил.

 

Всеки към дребната си съдба лети.

Животът е промяна. Всяко Аз търси някое Ти.

Всеки търси своето бъдеще — и ето, с тромав вървеж,

тласкан от волята, без обяснения и поздрав, пеш

        поема към далечна страна.

 

1930