Курт Тухолски
Отрокът

Ти тъй се люлееш, тъй бледнееш —

                какво ти е, майко?

Ти нещо желаеш, ала немееш —

                какво ти е, майко?

        „В своята утроба нося дете;

        а знам челядта ми как расте:

без обуща, без дрехи, без мляко се вайка —

        майка съм аз! Но майка да бъда вече не ща!

                                Ще крещя!…

                                Ще крещя!…“

 

То не бива да види света — че как?

                „Какво искаш, жено?“

Мъжът ми без работа, в дома — ни петак!

                „Какво искаш, жено?“

        За една нощ на милувки страстни

        не искам с децата да бъдем нещастни!

        Искам правата на всяка богата особа,

        която си прави аборти без глоба…

        Защо никой не ме освободи от гнета?

                                Ще крещя!…

                                Ще крещя!…

 

Нищо не се постига с крещене…

                Жени, събудете се!

Долу църковното робско търпение!

                Жени, събудете се!

От болки се гърчите в своя позор,

а в ушите ви вият търгашите в хор:

„Ще родиш! Ще родиш!

                                        В бурята ти ще пълзиш!

Стига държавата да съществува —

                                животът на всички ви нищо не струва!

                Гладни били сте — все същата песен!

Децата ви трябват ни за Дортмунд и Есен,

в райхсвера, в канторите ще ги дадем —

а вие ако пукнете, ще се отървем!“

 

Сред йодоформ и кървава вата

с плач и скимтене детенце се мята.

А до креватчето чака отпред

вече един всесилен квартет:

Фабрика. Данъчно. Охтика. Бог.

 

Това е съдбата на един немски отрок.

 

1928