Курт Тухолски
Любовна двойка на прозореца

Сега е неделна утрин;

и просто за разсънка

стоим си на прозореца

и гледаме навънка.

                Слънцето грее. Животът тече.

                Мъничко куче, дебело момче…

                Открихме се двама, любовта ни зове

                за дни, за седмици, месеци,

                        за часове — часове.

 

Аз, мъжът, за нищо не мисля.

Днес мога у дома да остана,

днес не ходя в бюрото, но трябва

с данъка да се захвана…

                Часът колко е? Туй не важи.

                Като съпруга тя с мен се държи,

                привързан се чувствам, не сме врагове —

                за дни, за седмици, месеци,

                        за часове — часове.

 

Аз, жената, тук идвам с охота.

За сватба сега не говоря.

Но един ден ще го вкарам в ярема,

с него ще се преборя.

                Дебеланата на онзи балкон

                на детето си дава бонбон

                и играе си с кучета — две…

                Такъв ще е и моят живот,

                        не само за часове — часове.

 

Между главите ни ток протича;

все още влече ни любов.

След време ще се разделим,

ще дойде друга… ще дойде нов…

        Или ще живеем завинаги двама:

                тогава ще угасне големият пламък,

                а любовта ни ще стане рутинна.

                И само нарядко в нас ще кълве

                споменът за една чудна година

                        и за часове — за блажените часове.

 

1928