Курт Тухолски
Молитва за затворниците

Господи!

Ако случайно между две борсови кризи

и някоя глупава битка в Мароко намериш време

да се погрижиш и за бедните хора —

чуй как в Германия седем хиляди комунисти

стенат в затвора!

                Господи, помилуй!…

 

Сред тях има бедни момчета, тръгнали просто с другите,

но сега са попаднали в лапите на съдията;

върху тях се стовари полицейската палка,

която на всеки от нас вечно виси над главата…

                Господи, помилуй!…

 

Там обаче има и зрели мъже — с убеждения

и смело сърце…

Но тъкмо това не обичат съдиите

и то не им понесе добре…

                Господи, помилуй!…

 

А някои вярваха, че бранят републиката —

но на нея това й бе неприятно.

Фриц Еберт се боеше от своите повече, отколкото

от враговете — в смисъла на: черно-червено-златно!

                Господи, помилуй!…

 

Господи! Те лежат от години в тесни килии,

болни са, бледи и без жени;

надзирателят Машке ги разиграва, ругае,

в мазето ги хвърля и ги пердаши с дни…

                Господи, помилуй!…

 

Някои си имат паяк и той им замества приятеля;

мнозина са отчаяни, всеки е болен от мъка и озлобен —

понякога, милостиви боже, хиляда години трае един ден!

                Господи…

 

Дали ще си тъй любезен да надникнеш

в Новия завет някой път?

При нас го четат пасторите, но само в неделя

през седмицата на власт са Наказателният кодекс

и председателят на окръжния съд.

                … помилуй!…

 

Дали знаеш, мили боже, защо в немски затвори

отидоха седемте хиляди до един?

Аз зная. Но няма да кажа. Можеш и сам да помислиш.

                Амин.

 

1924