Курт Тухолски
Запролетяване

Я виж: дебелият поет навънка,

разбуден пак от своя зимен сън,

на арфата си бодри песни дрънка —

дзън-мрън; лъхти ветрец, небесен звън…

 

Той озарен е, ангелче с къдрица

венеца лавров му държи отпред.

Ей, пролет иде — младата мръсница, —

и пробва, още плахо, пирует.

 

А барометърът заплашва: „Хора!

Не бързайте! Ще падна скоро, знам!“

Дори и барометрите дърдорят…

На Теобалд в страната няма ням.

 

В театъра намираш крах и свади;

а идеш ли на карнавал, звучат

протести — вкусваш всякакви наслади

и всички все гълчат, гълчат…

 

Огледаш ли Германия и този

опасан от овни духовен мир

с фатални Парси-фалове и пози —

ех, Пролет! Нека зима е безспир!

 

1914