Георг Тракл
Гродек

Вечер заехтява есенният лес

От смъртоносните оръжия, златистите поля

И сини езера, в небето слънцето

Сърдито се търкаля; а нощта обгръща

Умиращите войни, дивите роптания

На разкъсаните им уста.

Но под върбите бавно се натрупва

Червен облак, в който гневен бог живее,

Цялата пролята кръв, сред лунен хлад;

Всички пътища извеждат в черното разтление.

Под златните клонаци на звездите и нощта

В смълчаната горичка сянката се люшка на сестрата,

Дошла да поздрави душите на героите, кървящите глави;

В тръстиките звучат по-тихо, тъмни, флейтите на есента.

О, горда скръб! Олтарите й от желязо,

Парещият пламък на духа подхранва днес могъща болка,

Всички неродени внуци.

 

1914