Георг Тракл
Детство

Пълно с плодове на бъз; живееше спокойно детството

В синя пещера. По някогашната пътека,

Където днес, кафява, дивата трева свисти,

Размисля тихият клонак; звукът на шумата е

 

Същият, когато синята вода се плиска сред скалите.

Трепетна е жалбата на коса. Там един пастир

Безмълвно следва слънцето, търкулнато по есенния хълм.

 

Душата е едничко синьо мигновение.

В края на гората се показва плахо дивеч, мирно

Почиват в долината старите камбани, мрачните селца.

 

По-благочестиво опознаваш смисъла на тъмните години,

Хлад и есен сред самотни стаи;

И в свята синева звънтят все по-далече светещите стъпки.

 

Леко дрънва някъде прозорец; и до сълзи

Трогва гледката на запустяло гробище връз хълма,

Спомен за разказвани легенди; но понякога душата се избистря,

Когато размишлява за щастливи хора, тъмнозлатни дни на пролет.

 

1913