Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Вечер, щом по тъмни пътища поемем,

Пред нас изникват бледите ни образи.

 

Жадни ли сме,

Пием белите води на езерото,

Сладостта на тъжното ни детство.

 

Угаснали, почиваме под бъзовия храст

И гледаме сивеещите чайки.

 

Пролетните облаци се камарят над мръкналия град,

Мълчи възвишеното време на монасите.

 

Когато тясната ти длан поех,

Разтвори тихо ти учудени очи.

То бе отдавна.

 

Но ако тъмно благозвучие душата осени,

Ще изникнеш бяла в есенната гледка на приятеля.

 

1913

Край