Готфрид Бен
Статични стихове

Дълбочината на мъдреца е в

безразличието му към развитието,

деца и внуци

не го тревожат,

не проникват в него.

 

Да следваш направления,

да действаш,

да пристигаш и да заминаваш

е белег на един свят,

който не вижда ясно.

Пред прозореца ми

— мъдрецът казва —

се простира долина,

в нея се събират сенките,

две тополи очертават път,

ти знаеш — закъде.

 

Перспективизъм

е друга дума за статичността му:

Да полагаш линии,

да ги продължаваш,

по закона на филизите —

филизи да пораждаш —,

също ята, врани,

да ги разпръсваш в зимно зарево на ранни небеса,

 

да ги оставяш после да потънат —

 

ти знаеш — за кого.

 

1943