Готфрид Бен
Цветя

Езеро, отровено от сивата

разлята кръв на есента,

ме разболяваше.

 

Брегът, безрадостен и скрит под шума,

изтерзан приемаше като надгробна пръст

следите ми.

 

После се яви в градината една леха:

с цъфтежа си погълна цялата несрета,

езерото, облаците, бурята над парка

 

и крещеше: Аз съм неунищожима!

Аз опърлям ледената мутра на смъртта.

Щом всичко алено, горещо, пламенно

развратничи от моите бедра!

Помози Бог!

 

1913