Бертолд Фиртел
Родината

Аз също

В тъмните бездни на душата,

От блуждаещите огньове на мечтите подмамен,

Някога намерих спасение в бягството:

Дали пък оттатък не е мойта родина?

Но се завърнах.

Защото зад мен се развихряше пъкълът.

Човешки факли ми осветиха обратния път:

Където крещеше гладът,

Там бе родината.

Където растяха планините от трупове,

Там бе родината.

Където всяко лице бе омърсено с омраза,

Там бе родината.

Където изобщо нямаше вече родина,

А само пожарища и съсипни,

Там бе родината.

Върху пепелищата, където стърчаха бесилките,

Там бе родината.

Където бягаха, където се съпротивляваха,

Там бе родината.

Първо порасна страхът, после порасна съпротивата,

Но там бе родината.

Където все още владее потоп,

Където едва след години пак ще поникне трева,

Където един ден стадата овце ще се съберат,

За да гласуват в Съвета на животните,

Там ще бъде родината!

По-прост живот ще водя тогава,

Защото едва сега зная

Как да бъда щастлив.

 

1946