Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Бертолд Фиртел (1885–1953) е австрийски поет, новелист, есеист и режисьор, роден във Виена в семейството на търговец-евреин. Следва история и философия в родния си град. Публикува стихове и художествена критика в големите литературни списания „Симплицисимус“ и „Ди Факел“ на Карл Краус, с когото го свърза близко приятелство. В 1911 г. Фиртел става съосновател, режисьор и драматург на виенския театър „Фолксбюне“. След Първата световна война работи като постановчик в Дрезден, Берлин и Дюселдорф, наред с това публикува театрална критика и фейлетони. В края на двадесетте години Фиртел заминава за Холивуд, където намира поприще като сценарист и кинорежисьор. Осъществява лични контакти с много литературни и филмови знаменитости като Чарли Чаплин, Грета Гарбо, Ъптон Синклер, Дороти Томпсън и Синклер Луис.

В 1932 г. Фиртел се завръща в Австрия, но след като там се установява националсоциалистическа власт, емигрира в Париж, а след това в Англия и САЩ — в Ню Йорк той поставя драмата на Бертолт Брехт „Страх и мизерия в Третия райх“. През 1938 г. Бертолт Фиртел заедно с Йоханес Р. Бехер, Алберт Айнщайн, Лион Фойхтвангер, Оскар Кокошка, Хайнрих Ман и Стефан Цвайг е в президиума на основания в Лондон „Свободен немски културен съюз“. В 1942 г. Фиртел получава американско гражданство, но след края на Втората световна война се завръща в Европа и прави постановки за „Дойчес театър“ в Берлин и Брехтовия „Берлинер ансамбъл“, както и за Залцбургските театрални празненства.

Ранните стихове на Бертолд Фиртел, събрана в книгата „Следа“ (1913), както и следващите му поетически творби, са пропити от религиозност, еротика и нестихващ протест срещу буржоазните порядки. По време на емиграцията си поетът публикува антифашистките стихосбирки „Не бой се!“ (1941) и „Биография“ (1946), с които се опитва да допринесе за „хуманизирането на света“. Посмъртно излизат книгите му „Поезия и документи“ (1956) и „Събрани стихотворения“ (1981).

Край