Ернст Щадлер
Тъмно странстване

Фонтаните шумят като насън,

Звънтят далеч вечерните камбани

И глъхнат меко в здрача· който в миг

Разнася лъх от нощните градини·

Където скитам. Там се извисява·

Сред кули от мъждива светлина·

От срутени грамади засводена·

На сетно странстване могила сетна:

Потокът чер на златно-тъмен дрейф.

Студените железни стъпала

Ме водят в долината· от която

Не се завръща никой. Тук ме скрива

Страна без цветове сред сини сенки·

Бленуван прилив!

                        Вече ме докосва

Настръхнал тежкият ти полъх. Вече

Слепи ме блясък като от икона

Сред буреносен облак. Вече мътно

Е злото огледало на живота·

Погасващ сън помежду ден и мрак.

 

1904