Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Над градската улица тежко се спуща вечерният здрач,

Над сивите циглени покриви, стройните кули,

Над прах, мръсотия, наслади, страдания, градски лъжи —

Спуща се с царствена неумолимост.

 

Подобно на скални отломки тъмнеят грамадите-облаци,

Надвиснали, каменни… Бавно се носи във въздуха

Безумно упорство, узрява внезапният бунт —

Далече на запад издъхва денят.

 

През есенноцветните кестени стене среднощната буря,

Сякаш във миг светове се разбуждат за бдение

И за последна, решителна кървава битка.

 

Упорство в сърцата и диви мечти за борба, за неволя и бурна победа.

Аз се притискам в желязната клетка на своя балкон и съзирам

Как хиляди пламъци блясват и как заискряват червени бради,

Виждам ранения колос отново да сграбчва горяща хоругва.

 

Отново отеква старинният, див героичен напев

В трептящи акорди —

Срива се

Тътне

Глухо —

Далеч…

 

По тъмната улица дрънкат файтони. И музика. Пеят бойци-запасняци.

Внезапно и аз се възнасям —

Над кули и покриви тропа нощта.

 

1902

Край