Хуго фон Хофманстал
Двамата

Тя стискаше бокала в крехка длан

— А устните й се топяха в блян, —

Тъй леко, сигурно вървеше тя,

Че даже капчица не се разля.

 

Тъй лека, с мощ бе неговата длан:

Той яздеше пламтящ жребец умело

И с жест небрежен го застави смело

Да спре треперещ като закован.

 

Но щом от нейната гореща длан

Пое бокала лек, за миг в тъмата

Той тежък стана за една ръка,

 

Понеже двама тръпнеха така,

Че всяка длан протегна се без свян —

И тъмно вино плисна на земята.

 

1895