Едуард Мьорике
О, помисли, душа!

Една еличка избуява,

Кой знае, някъде в гората,

А розов храст изниква, кой ще каже,

Сред коя градина?

Те вече са избрани,

О, помисли, душа,

Да пуснат корен в твоя гроб,

Там да порастат.

 

Две черни кончета пасат

В зелената ливада,

Ще хукнат към дома в града,

Щастливо ще подскачат.

Ала ще крачат с бавен ход,

Понесли твойто тяло,

Навярно, ах, навярно даже

Преди подковите им леки,

Които виждам как проблясват,

От копитата да паднат!

 

1851