Едуард Мьорике
На една лампа

Все още тук, прекрасна лампо, украсяваш,

На гиздави вериги леко окачена,

Почти забравената стая за наслади.

По бялата ти мраморна подложка, с ръб,

Оплетен от бръшлянов златовит венец,

През смях се вие буен детски хоровод.

Как прелестно е всичко тук, и все пак дух

На нежна строгост се излива в тази форма —

Най-чист художествен предмет! Кой го цени?

Но красотата и без отклик е честита.

 

1846