Венцеслав Константинов
Аделберт фон Шамисо

Аделберт фон Шамисо (1781–1838) е немското име на Луи Шарл Аделаид де Шамисо, роден във френския замък Бонкур. През време на Терора родителите му — заможни шампански аристократи — побягват от Франция и през Холандия се установяват в Германия. В Берлин младият Шамисо става паж на пруската кралица, а след това — в съответствие с фамилната традиция — поема военно поприще. Но отблъснат от порядките в пруската армия, той се вдълбочава във философията и поезията, усвоява немската литература и култура, а по-късно се посвещава на естествените науки. Дълго странства из Швейцария заедно с Мадам дьо Стал. Като ботаник Шамисо взима участие в околосветското пътуване на руска полярна експедиция с кораба „Рюрик“ — картографира големи райони от крайбрежието на Аляска, изучава нейната флора и описва бита на ескимосите и алеутите.

Противно на аристократическия произход на Шамисо поезията му е пропита от буржоазно-либерални настроения, характерни за късния немски романтизъм. В баладите си той често използва грубоватата стилистика на френската и немската народна песен. Шамисо превежда на немски политическата поезия на Пиер Беранже. Световна слава му донася романът „Чудната история на Петер Шлемил“ (1814), където в стила на Е.Т.А. Хофман е описан човек, продал сянката си за пари.

Хайнрих Хайне казва за Шамисо: „Този своеобразен и най-значителен съвременен поет много повече принадлежи на млада, отколкото на стара Германия.“ Стиховете на Шамисо са дали текста на много песни, композирани от Роберт Шуман. Днес с престижната награда „Аделберт фон Шамисо“, учредена през 1985 г. от Баварската академия за изящни изкуства, се отличават писатели в Германия, чийто роден език не е немският.