Клеменс Брентано
Каквото в тези редове е зряло…

Каквото в тези редове е зряло,

Каквото ведро е, или пък вяло,

Не бива и дете да натъжава,

Че само простотата е посяло,

Унинието с порив е отвяло

И на гръдта копнежа насърчава.

След жътвата полето е заспало

И сиромахът със сърце замряло

Намира клас сред угарта кафява —

Едно небе, за него онемяло,

Едно небе, чрез него оживяло,

Едно небе, което пожелава.

И щом, самотен, с чувство отмаляло,

Среднощ, с лице, в молитва затрептяло,

Зърното смила, но петел пропява,

Това, което, любовта познало,

Скръбта извън света е разпиляло,

Там на разпятието различава:

„Звезда и цвете, дух и мимолетност,

Любов и скръб, и миг и Вечност!“

 

1834