Клеменс Брентано
Когато слънцето се скри…

Когато слънцето се скри,

Потънах в непрогледен мрак,

Ей в злато залезът искри,

Ала нощта е с тъжен знак.

 

Откакто любовта се скри,

Осиротях като дете,

Възторг в очите не искри,

Печални и без зрак са те.

 

О, мракът в мен ще премълчи

И болката, и радостта;

Но звездно-лунните лъчи

Ще кажат всичко на света.

 

Устата ми ще премълчи

В сърцето как пламти жарта,

Сълзите ми като лъчи

Ще озаряват любовта.

 

1801