Фридрих Хьолдерлин
Към Парките

Едно лято само, Всевластни, ми дайте,

        Една още есен, да узрее песента ми,

                Та после с охота сърцето ми, сито

                        От сладките звуци, в мен да умре!

 

Душата, която в живота божествено право

        Не вкуси, не ще да намери покой и в Оркуса;

                Но ако с най-святото нещо, което

                        Сърцето ми сгрява, Поезията, нявга успея,

 

Тогава добре си дошла, тишина на подземния свят!

        Ще съм доволен, макар и звукът от моята лира

                Да не ме съпроводи там долу; като боговете

                        Един път живях, и друго не искам.

 

1798