Фридрих Готлиб Клопщок
Младежът

Гледаше май мълчалив увенчаните

        Леко развени къдрици в сребристия ручей;

                Венецът му там руменееше сякаш сред изгрев,

                        Той се оглеждаше и се усмихваше нежно.

 

Яростно спусна се в миг ураган от планинския хребет!

        Ясенът, борът, дъбът се прекършиха,

                А със скалите се срути и кленът

                        От смутния лик на върха.

 

Но май спокойно задряма край ручея,

        Нека бушува гърмящата буря!

                Унесено спеше, обвеян от цвят,

                        И се събуди ведно с Хесперида.

 

Днес ти не чувстваш все още бедата,

        Животът се смее пред теб като Грация.

                Ставай и въоръжавай се с мъдрост,

                        Защото, младежо, цветът прецъфтява!

 

1764