Андреас Грифиус
Из „Гибелта на Фрайщат“

… Не виждам вече град! С жарава са покрити

Красивите места! В прахта си са зарити

Порутените сгради! Вони на изгоряло —

Ей там изравят пак едно димящо тяло

На някой клет човек, в съня си запламтял.

Неволята множи се в пожара побеснял.

Избава не съзирам! Ах, музи, как погива

И вашето богатство — огънят залива

В гнева си и нещата, наречени свещени,

А вятърът разнася листата овъглени;

Ах, онова, с което умът се е прославил

И тленния човек безсмъртен е направил,

Изчезва само в миг! Днес тъпчем с грозно чувство

Онуй, което вчера бе мъдрост и изкуство!

О, суета световна! Как да устоим,

Щом времето погубва своя син любим!

И нищо че ти служи все още тази плът,

Щом камък и метал тъй лесно се рушат.

Нима тук има някой, отдаден на порок,

Когато ни заплашва с възмездието Бог

И огън на греха разпалва тоз пожар,

Принесъл Фрайщат с ярост на гибелта във дар?

 

1637