Андреас Грифиус
Сълзите на отечеството (Anno 1636)

Сега съвсем, напълно сме опустошени!

Пълчища чужд народ, тръба слуха глуши,

Омазан в кърви меч, оръдие трещи,

Благата ни отнеха, с труд и пот стъкмени.

 

Сред жар изтляват кули, църкви повалени.

В прах кметството лежи, съсечени бащи,

Момите са без чест и всичко се руши

От огън, чума, смърт, сърцата са сразени.

 

В града ни непрестанно прясна кръв тече.

Реката вече три по шест лета влече

Зловонни трупове и бавно се отлива.

 

За напастта мълча, по-страшна от смъртта,

По-зла от чумата, пожара, бедността:

Душевното богатство в хората погива.

 

1636