Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Андреас Грифиус (1616–1664) е латинизираното име на Андреас Грайф — най-яркият немски поет на XVII век, създал множество класицистични драми и философски проникновена лирика, вдъхновени от литературния гений на Шекспир и стоицизма на Сенека.

Андреас Грифиус се ражда в дома на лутерански свещеник в Глогау, Силезия, но рано изгубва родителите си и детството му преминава сред опустошенията от Тридесетгодишната война (1618–1648) между католици и протестанти и ужаса от плъзналата в Европа чумна епидемия. Препитанието си намира като домашен учител, с годините се самообразова, усвоява десет чужди езика, между които староеврейски, халдейски и сирийски, и става професор по философия, естествени науки и история в Лайденския университет. Макар и с разклатено здраве предприема редица пътувания в Хага, Париж, Марсилия, Флоренция, Рим, Венеция, Щрасбург (днес Страсбург) и др. В 1662 г. Сакс-Ваймарският херцог Вилхелм IV го въвежда във висшето общество, където поетът получава прозвището „Безсмъртният“.

Ранните си произведения Грифиус написва на латински и в тях изразява копнежа си по мир и житейска осмисленост. В сонети, оди и епиграми — вече на немски — поетът с патос призовава „бога на любовта“ да помири враждуващите, да разсее суетата на света и спре войните, за да се възцари „вечен мир“ на земята. Първият сборник с немски сонети на Грифиус излиза в 1637 г. Следващите му поетически произведения са „Неделни и празнични сонети“ (1639) — тук е включено прочутото стихотворение „Сълзите на отечеството“ (1636), — „Немски римувани стихове“ (1650) и „Немски стихотворения — първа част“ (1657).

Творбите на Андреас Грифиус излъчват мрачно величие и мъжество, те не знаят пощада и отхвърлят всяко жалко смирение пред съдбата. Трагедиите му възхваляват героичното страдание и невинната смърт на християнски мъченици, които при всички превратности на съдбата запазват душевната си твърдост. В чест на поета град Дюселдорф учредява през 1957 г. литературната награда „Андреас Грифиус“, която от 1990 г. се поема от родния му град Глогау.

Край