Венцеслав Константинов
Найдхарт фон Ройентал

Найдхарт фон Ройентал (ок. 1180—ок.1246) е поет от стар баварски рицарски род, прославен минезингер, възпяващ любовта и чувствените радости. Той често използва грубовати мотиви от простолюдния живот, така нарушава установените поетически норми и става създател на жанра „дворцово-селска поезия“, особено предпочитан сред изкушените в словото немски аристократи от късното Средновековие.

Ройентал се прочува и като майстор на летни и зимни песни за селските танци на открито или в покоите на дворците за развлечение на владетелите и техните приближени. Смята се, че поетът взима участие в Петия кръстоносен поход през 1217 г. и там създава своите религиозни песни, упражнили голямо влияние върху следващите поколения творци.

Личността на Найдхарт фон Ройентал се възпява в шванки и народни карнавални комедии от XIV до XVI век, които го представят като шегобиец и дяволит рицар. Самото име на поета крие една двусмислица — на старонемски диалект то означава „Лукавият от Долината на скръбта“. Ройентал е герой и на анонимната народна книга в стихове „Найдхарт Лисицата“, а по време на Реформацията Ханс Закс го осмива в простодушните си „Сценки за Найдхарт“. Найдхарт фон Ройентал е погребан в пищна гробница до южната страна на катедралата „Св. Стефан“ във Виена.