Валтер фон дер Фогелвайде
Под липата

Там, под липата

сред полето,

където сбра ни любовта,

покрай гората,

при дерето

ще видиш смачкани цветя.

В долината с кръшен глас,

тандарадай,

славей пееше над нас.

 

Бързах за среща,

да сме двама,

че чакаше ме моят драг.

Той ме посрещна

като дама,

щастлива бях до сълзи чак.

Сто целувки ми дари,

тандарадай,

ей, устата ми гори!

 

В миг ме направи

най-блажена

в постеля пъстра от цветя.

С радост ще слави

откровена,

дошлият тука заранта,

зърнал розите в прехлас,

тандарадай,

дето съм лежала аз.

 

Ако говори,

боже чуден,

от срам ще вляза в гроба, ой!

С мене що стори

моят възлюбен,

ще знаем само аз и той.

Малка птичка в оня лес,

тандарадай,

пази тайната ни днес.

 

1205