Хартман фон Ауе
Прощален поздрав

Прощален поздрав, родственици и другари.

Напускам ви, на всички мир желая!

Въпросът ви не бива да ме изпревари,

защо поемам — сам ще ви призная:

Любов държа ме в плен, но днес ще я прославя

и аз ще я запазя, като с порив смел

достигна крайната, едничка свята цел.

Не мога клетвата за вярност да забравя!

 

Мнозина хвалят се с успехи в любовта.

Словата чувам, где са им делата?

С отрада виждам как сега се моли тя

да служат й по моя път в душата.

Любов, това е да оставиш свойта мила.

В земите свети днес тя праща ме с достойнство.

И Саладин^[1], да беше жив, с безчетно войнство,

от франките да ме откъсне няма сила.

 

А вие, минезингери, ще се сломите,

в заблуда, в скръб сърцето ви ще стене.

Аз пея с истинска любов в гърдите,

че цял съм в любовта, а тя е в мене.

Каквото аз жадувам, с жар то мене мами.

А вашата заблуда ви разочарова:

не ви желае тя, към вас е все сурова.

Защо не споделите, клети, любовта ми?

 

ок. 1193