Ярослав Хашек
Неприличните списания

I.

Началникът на полицейския караул Алеш скучаеше още от девет вечерта до един часа след полунощ, когато доведоха и затвориха в отделна килия последния пияница. Чудеше се как ще изкара над преписките и дневника до шест часа сутринта, когато трябваше да го сменят. По някакво нещастно стечение на обстоятелства точно днес в участъка се бяха събрали на дежурство стражари, които не знаеха да играят табланет.

Засега той реши да се изтегне на леглото, запали лулата си и започна да бистри политиката. В такива моменти ставаше строг. Превръщаше се в австрийски Катон. Твърд и непоколебим, той с ругатни изказваше недоверието си към Италия. Стражарите, които се излежаваха наоколо, го слушаха благоговейно, тъй като бяха все още младоци стажанти.

— Никой не бива да се заблуждава, че Тристранният съюз ще издържи. Тридент и Триест един ден ще ни създадат трудности.

Той въздъхна и потърси кибрит. След като му подадоха, запали лулата си и заяви, че в Милано и Торино, па дори и в Рим при всеки удобен случай горят австрийските знамена. Един ден обаче тая работа щяла да им излезе през носа. Тия разбойници плачели за нова Кустоца^[1]. Докато възмущението му нарастваше все повече, младши стражарят Павелка заспа и засвири през нос.

Събуди го отново началникът, който изкрещя, че конфликтът може да се разрази всеки момент и че всеки, който се чувства австрийски гражданин…

В този момент на вратата се появи стражарят Декъл, който се връщаше от обиколка, и поиска разрешение да доложи. Господин Алеш стана с досада от леглото, за да приеме рапорта:

— Ich melde gehorsam, nix Neues^[2]. Един пикантен алманах konfosziert^[3]. Прибрах сто и двайсет броя.

В същия момент от лицето на Декъл изчезна служебното изражение и усмихнат, той заяви победоносно:

— Страхотни мръсотии, господин караулен началник, световни работи! Ей, какви картинки, царска работа!

Той остави пакета на масата. Началникът на полицейския караул престана да скучае.

— Дай насам тия безобразия!

Полицаят развърза пакета и подаде един екземпляр от конфискуваното издание на началника, около когото се струпаха всички стражари.

— Ехааа! — изрева с искрен възторг един от тях, като гледаше корицата. — Ама какви кълки!

— Ето — каза началникът — какви неща дават в ръцете на младежта. Младежта от предучилищна възраст!

Гласът му нежно трепкаше.

— Иии, па тая! Какви очи вади! Леле какви са напращели…

— Туй нищо не е! — каза полицейският стражар Декъл. — По-нататък к’ви работи има! Ама и туй си го бива.

— Стига бе, тая до нея е по-хубава, като истинска е! Първо, тая женска има по-закръглени кълки, пък и позата — както се е изтегнала на кушетката… Ех, мръсница! Кой ги рисува тия женски, бе!

— Прочетете стихотворението под картинката, господин караулен началник, и то не е лошо.

— Ей, няма това-онова. Безсрамници, не стига, че го написали, ами го и отпечатали. Децата ходят на училище, минават покрай будката и гледат ли, гледат тая, дявол да го вземе, как я викаха…

— Порнография, господин караулен началник — рече полицаят Павелка.

— Ама пък е хубаво — отбеляза стражарят Мика. — Тия гащички например са нарисувани бомба.

— А, и текстът си го бива: „Как ти харесвам повече, миличък, с гащички или без тях?“

— Без гащички, нали? — весело се обърна началникът на караула към стражарите. — Ей, к’ви работи измислят тия мръсници!

— Вижте и на предпоследната страница, господин караулен началник, тая балерина в банята. Гола-голеничка, а на всичкото отгоре прислужникът й подава хавлията.

— Бива си, пак ви казвам, такива работи да се конфискуват без пощада. Ако обходите всички будки, ще се намерят и други. Утре ще зарадваме господин комисаря Персутка.

II.

— Разрешете да доложа, господин комисар, вчера съгласно нареждането бяха конфискувани по будките списания с неприлично съдържание. Нося ви един брой. Позволявам си да ви обърна внимание особено върху предпоследната картинка — „Балерина в банята“. Освен това оная мръсница на канапето. Илюстрацията на корицата представлява не само простъпка против нравствеността, но смятам, че ще хареса и на господин главния комисар. Ще си позволя да занеса горе един брой. Обърнете внимание, моля ви, на цинизмите, подчертани със син молив. Човек не може да не се замисли. Хубави мръсотии ще намерите навсякъде, където съм подгънал страниците. Има чудна свинщина на трийсета страница. Отлични са „Интимните подробности от харема“, текстът не само че съдържа груби нарушения по закона за защита на морала, но и е придружен с много хубави илюстрации. Мохамеданските момиченца лежат на тигрови кожи, а един нещастник евнух ги пази.

— Вижте какво — каза комисарят Персутка, като разглеждаше алманаха, — тия списания трябва да ги покажете на съветника. Той обича такива работи.

III.

Списанията имаха успех. Главният полицейски комисар взе два, а господин съветникът три броя. Обикновените служители си взеха по един. Останалите броеве се разграбиха в дирекцията на полицията. Стражарите усърдно издирваха неприлични списания из целия град.

Четивото попадна в ръцете на хора, които разбират от тия работи, и така общественият морал беше спасен.