Ангел Каралийчев
Трите патенца

Старата патка нададе вик от курника:

— Га! Га! Га!

— Защо грачеш толкова рано? — надникна през плетената малка врата черната крава. Нейните големи като ябълки очи светнаха в мрачината на птичата спалня.

— Ах, ти ли си, сестро? Тичай, моля ти се, и кажи да бият барабана и да обадят на целия свят, че вече си излюпих моите три патенца!

Кравата поклати глава, звънецът й почна да дрънколи.

— Винаги съм смятала — рече тя, — че ако решат да наградят някого за глупост, първа награда ще вземеш ти. Голямо чудо станало — три патета! Аз родих на стопанина два вола и никой не е дошъл досега да ме поздрави.

— Мамо — обади се най-малкото пате, — дотегна ми да стоя в тоя тъмен курник. Хайде да излезем на чист въздух!

— Отвори поне с рог вратата да излезем! — помоли се патката на кравата.

Кравата бутна вратичката на курника и тя скръцна. Патката изведе трите свои златни патенца. Те дигаха смешно своите жълти лопатки и се клатеха като стари баби. Навън беше рано и росно. Натегналите от цвят бели дървета ронеха тих прашец. Дядо Нойко стягаше ралото — гласеше се да върви на оран. Далеч някъде над яснозелените хълмове гореше пожар: скоро ще се покаже червената глава на слънцето. Изведнъж забуча селската камбана. Патката наведе глава към малките и рече смутена:

— Навярно камбаната бие по случай вашето рождение, мои зрънца! Нали са най-хубавите патета на земното кълбо? — обърна се към пуяка, който се разхождаше като някой чорбаджия по двора.

— Ха-ха-ха-клю-клю-клю! — засмя се пуякът. — Ще се пукна от смях, ще ме умориш, стара бабо. Не ти ли е жално за моята младост? Откакто съм пуяк на тоя свят, не съм виждал по-смешни патета!

— Мамчице, не позволявай да ни оскърбяват! — записукаха патенцата.

Патката почна да съска като змия и подгони пуяка по хармана.

— Ще ти отскубна опашката! — закани се тя.

В туй време се показа баба Нойковица.

— Ох на баба патенцата, те вече излезли от черупките! — зарадва се старата, наведе се и ги прибра в престилката си. Тръгна към къщи.

— Га! Га! Крадец! Викайте милицията! — почна да граче патката.

Баба Нойковица отиде под стряхата и пусна патенцата в едно кринче. Сетне донесе парче хляб и почна да рони трохички на патенцата. Патенцата закълваха и почнаха да си хортуват:

— Брей, че сме били гладни като вълци!

Показа се слънцето. Напече. Орачите заминаха по нивите. Патенцата задрямаха в кринчето. На пладне баба Нойковица пусна затворничетата на свобода и рече на патката:

— Хайде, иди да ги разходиш към реката, но си отваряй очите — да не ги прегази някое колело или някой магарешки крак.

Патката потегли и патенцата се навървиха подире й.

— Какво ще правим на реката, мамо? — попитаха те.