Иван Пейчев
Среща

Хвърля мрежите тихия ден

и мечтае, облегнат на руля,

а за него със поглед здрачен

мисли звездната вечер на юли.

 

Той се взира и тайно мечтай

и следи на пасажите знака,

а до всяка врата вечерта

и до всеки прозорец го чака.

 

И си спомня деня своя дом,

и въжето солено обтегнал,

от широкия пуст хоризонт

с мрежа нежното слънце изтегля.

 

И налегнал веслата, гребе,

всеки удар брега приближава

и голямото синьо море

само ивица тясна остава.

 

Той се връща и в мокрия кош

светят меко сребристите риби,

и я вижда разгърден и бос

към рибарския пристан да иде.

 

Тихо облаци бели цъфтят

и небето едвам се разтваря,

а по бузите пламва кръвта

под горещия бронз на загара.

 

Тъй е ведър и хубав денят,

тъй прекрасна и звездната вечер.

Разминават се те на брегът

все тъй близки и все тъй далечни.

 

И напразно замира и бий,

и в очакване тръпне сърцето.

Бели чайки и бели вълни

вместо поздрав им праща морето.