Уилям Карлос Уилямс
Американско говорене в различни стъпки; няколко метра съвсем просто

I. Изследване на ритъма

Ох

смрадликата мъртва

е

за първи път

го

забелязвам

II. Хистология

Има

и

микроскопична

анатомия

 

на

кита

и това

успокоява

III. Perpetuum mobile

На всичките момичета

от всички възрасти

които движат се

 

по улиците на града

в мълчание или бъбриво

слагащи

 

бедро

подир бедро

едно две

 

едно две от тях

понякога се спират

пред витрина и

 

оправят линията си

от тук

чак до Китай навсякъде

 

надлъж

и шир надлъж и шир

надлъж и шир

IV. Синя сойка

Тя се сгърчи

точно преди полета й

 

уловен

от кинокамера

 

в движението

на духа с крила

 

готови да се ширнат в

мълния и

 

в синя клетва

споменът за тебе

 

мой приятелю

извика срещу мен

 

— да служим

на изкуството по навик

V. Съпругата на екзистенциалиста

Аз следях

сезоните

при този климат

 

той по-скоро е студен

синигерчетата

идващи

 

през Май не

бъркат лавър

с мирта

 

и когато я намерих

мъртва на

моравата за мене

 

всичко е

един сезон

сега

VI. Една салата за духа

Моя скъпа душа

може би ние сме отредени

да надживеем вътрешностите си

нека прославим

 

това от което сме се отричали всички

понякога

с твърде голямо усърдие

чува се

 

също от тоалетните дамски

но дявола!

извор

за всички чудесни салати

VII. Хлоя

Прасците на

момичетата млади и краката

им когато са създадени чудесно

 

колената

им изпити тънко

в летните им дрехи

 

ни показват че

те са създадени да тичат

или да танцуват

 

в цвят червен

на

круша в равновесие

 

поклащащи

безгрижно

крак

 

след крак

преместват се

за да избегнат моя поглед

 

тръгнали да пуснат

в пощата писмо

усмихнати на мой приятел

VIII. Коктейл

Младата жена

срещу корема на която никога не съм

заспивал както

 

други

срещнах днес

но време на коктейла

 

без да съм пиян

освен от някаква

любов презрителна към всички

 

погледите ни

се срещнаха очите

ни се вслушваха в това което

 

би могло да бъде казано

с прекъснат дъх

не виждащи останалия свят

IX. Откраднатите божури

Това което ми донасяха жените

винаги бе трудно да се

схване отстрани

 

ти Флоси

си живяла с мене

толкова години припомни си

 

за годината

когато имахме лехи чудесни

с цъфнали божури

 

как доволни

бяхме от това

че през нощта

 

ни ги откраднаха

и как си споделихме мъката от

тази загуба не мислехме

 

за нищо друго ние

през деня и нищо

друго никога не би могло

 

да ни сближи повече

през годините откакто

бяхме заедно