Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Шурбанов, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство
Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов
Английска. Първо издание
Народна култура, София, 1992
ISBN 954–04–0007–4
Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.
Водещ редактор: Федя Филкова
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Редактор: Иван Теофилов
Художник: Стефан Груев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректор: Евгения Джамбазова
Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09
ДФ Полиграфически комбинат — София
Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952
J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971
История
- — Добавяне
За зла чест на една печална смърт
и очакване с непламнал още феникс
под кладата на всички мои грехове и дни
и на жената, в сянката обвита,
светоизваяна и чувствена сред вихър
от мъртви, посветен завинаги на себе си,
дори преди кавгата на целувката да дойде
върху уста от глина, върху чело,
със жар жигосано, та да я свърже
за постоянно, нито с ветрите на любовта
отнесените тронове и хор
на зимния метох от ордена на сладострастието
изпод живота ми, който жадува съблазнител
сред слънчевите удари на лятото,
в любов върху морето от вина
честитото ми свято тяло,
под облака о любовта притиснато с целувка,
е смляно и изрязано насред
залязващия ден, в мрака на лудостта ни
по неподвижната звезда сред ордена на живите,
но тъй блажено в тая славна рат на всяка твоя
педя и поглед, че самата рана
е бог и празненството на душите
се чества там ведно с причастие между слънца.
Аз няма никога да песнопея
за святост в сянка, докато наустника разгръщам
на твойта плът, на птицата под мен не ще изшъткам
сами са двамата, живеещи в смъртта.
Пред мен е тигръвът разплакан
сред тази андрогинна тъмнина,
към гибел крачи пъстрото му лунногриво племе,
катъри, бременни със минотаври,
и птицечовка, мътеща сред млякото на птици.
Пред мене е светицата, изваяна в одежда
от сенки, символ на копнеж оттатък моя час
и грях, чатал огромен и гигантска
въздържаност. Пред мен е незапаленият феникс,
небесен глашатай, стрела на порива сега
и отрицание на всички острови.
Всяка любов, освен към единението в цвят
на жива плът, е неестествена или безсмъртна
и клетите й дъщери са гробът.
Честитата ми участ, любовта
учи, без да говори никому,
че устремът на феникса към свода и копнежът
подир смъртта към ваяния ти метох
пропадат, ако не призная твойта благодат
и тръгна през прохладата на смъртната градина
с безсмъртието редом с мене като звезденец.
Това научих от езика роден
на твоите превеждащи очи, звездите млади,
литнали към начало като младенеца.
За зла чест трябва тя да се смири
и птицата да спре сред полет. О, любов, крепи ме!
В теб всяка педя, всеки поглед бликват битието
и синовете ти са живата земя.